В Берлин пристигаше една непозната кола. Тя така незабелязано се промъкваше в града, сякаш се опитваше да се скрие в него. В нея пътуваха три жени туркини. Айлин Айдълджан и двете ѝ дъщери навлизаха в покрайнините на Берлин,готови да започнат новия си живот. Това, за което копнееха години наред.
Айлин беше четиридесетгодишна майка, която въпреки страданията в живота си, е успяла да се изправи на крака и да предприеме по дългия път на имигрантството. След дълги години неуспешен брак и една кошмарна година, поради мъчителен за нея и децата ѝ развод, тя най - накрая успява да се отърве от съпруга си, който ѝ беше донесъл единствено щастие в лицето на двете ѝ дъщери - Мелек и Селин. Пристигайки в Берлин, тя получаваше нова работа като адвокат в известната кантора “ Майерс”, нов дом в приличен квартал и спокоен живот за нея и нейните момичета. Докато караше колата, не колкократно благодареше на Аллах за втория шанс, който беше получила в живота. Когато поглеждаше към огледалото тя виждаше двете си момичета, които приличаха на нея. Тайничко тя се радваше на това, тъй като не искаше да припознава баща им в тях.
Двете момичета спяха, тъй като цялата организация около бързото заминаване в последните дни и дългият полет през нощта ги беше изтощил. Малко след като бяха потеглили от летището, те вече похъркваха лекичко. Селин бе по - голяма от Мелек и двете постоянно се караха за всичко. Мелек бе по - буйната от двете, тя нямаше амбиции в живота си. Още от малка обичаше да си играе с момчетата на футбол, в детската се биеше с всички, а в училище постоянно бе наказвана от учители и директор. Наскоро бе боядисала черните си коси в черно-червени кичури в знак на протест поради отказът на майка ѝ да я пусне на екскурзия с приятели. Айлин смяташе, че не се справя като майка и реши да я праща на психолог, което докара до още по - обтегнати отношения между майка и дъщеря. Съседите им постоянно се оплакваха от поведението на Мелек и идваха пред дома им и казваха: “Вашата Мелек, красива стройна, светла кожа, кафяви очи, черна коса, но какво е това поведение?? Държи се много невъзпитано за четиранадесетгодишна.” Айлин се оправдаваше с това, че е в такава възраст и после се караше на Мелек. Селин бе пълната противоположност на Мелек. Винаги се смееше, гласът ѝ беше спокоен. Тя беше много амбициозна. Изкарваше високи оценки, беше харесвана от учители и съученици. Нейните пъстри очи и тъмнорусите ѝ дълги коси поразяваха всяко момче. Тя беше красива и се грижеше за това. Майка ѝ беше много горда с нея, защото Селин искаше да стане също адвокат.
Вече беше шест. Новият квартал беше пред очите им. Те гледаха с изумени очи и се наслаждаваха на облика на многото сграда. По едно време пред тях се откри средноголяма къща на два етажа в модерен стил. Трите ахнаха от изумление. Къщата отвътре беше в сиви и бели мебели обзаведена и отзад имаше красива градина. Толкова се зарадваха, че започнаха от щастие да подскачат. Въпреки че, бяха изморени, те стояха до осем и си говориха.
——————————————————-——————
В имението Майер се вихреше поредения чутовен скандал. Зад иначе приветливите стени на огромната къща се чуваха редовните крясъци на господин Майер и съпругата му Вилма. Тя беше отрано пияна, въпреки категоричната забрана на лекаря и да консумира алкохол с лекарствата си.Сега беше убедена, че съпругът ѝ - Лудвиг, отново ѝ изневерява. Всъщност той заедно с най - близкия си приятел и колега - Стефан Ковалски се готвеха през цялата нощ за едно важно дело, от което фирмата им щеше да спечели много дивиденти. Вилма чупеше в ръцете си многото чаши, в които беше си сипала различни видове алкохол и отказваше да чуе неговите обяснения.
- Не ме лъжи, Лудвиг. Беше при нея. Точно при онази нещастница Леона ... ти и твойте лъжи ме докараха до това състояние.
- Вилма, престани и се успокой!! Казах ти, че със Стефан бяхме в къщата му заедно с другите ни колеги и се подготвяхме за делото утре. Какво не разбра??
- Лъжеш, знам че лъжеш - продължаваше като обикаляше и трошеше чашите наред. Той тръгна към нея, за да вземе поредната чаша от нея, но тя се обърна и я счупи в главата му.
- Ах, ти кучка такава! - разкрещя се той и ѝ удари шамар, който я повали на земята. Докато тя се опитваше да се изправи, той отвори близкия скрин и взе една спринцовка и я инжектира във Вилма. - Най - после някакво спокойствие в следващите часове - въздъхна той и се изправи. Гледаше жена си - лицето ѝ бе размазано с грим, по ноктите имаше остатъци от лак, в косата ѝ имаше стъкълца от изпочупените чаши. Жената, която сега гледаше беше в пълен разрез с тази,за която се ожени. Въпреки, че от три години са разведени, тя живее при него, заради болното си сърце. Неколкократно е била на крачка от смъртта, заради злоупотребата с алкохол, но въпреки това я избягваше. Лудвиг не обичаше от дълго време Вилма, но се грижеше за нея заради болестта и децата им. Той извади от неговия шкаф своята чаша за уиски и изпи едно набързо, докато гледаше бившата си жена и целия безпорядък, който беше направила. Той извика прислужницата си и мъжа ѝ и нареди да отнесат Вилма в стаята ѝ и да почистят бъркотията. Лудвиг се качи с уискито в своята стая и докато се подготвяше ваната разглеждаше документите на новите три бъдещи попълнения във фирмата. Прочете всяко едно щателно, но на последното се загледа най - продължително. Очите му не откъсваха поглед от ослепителното лице на снимката. Нещо в него се отключи и отприщи отдавна забравени за него чувства.
“Трябва да се запозная непременно с теб, Айлин!”каза си той, докато лежеше в измежду мехурчетата и пиеше от уискито.