Chapter 6
Действията (или по-скоро бездействията) на българските власти във връзка със случая "Мартин Божанов-Нотариуса" се възприемат от западните разузнавателни служби, посолства и представители на западни страни с крайна загриженост, разочарование и засилено подозрение, граничещо с цинизъм. Тяхната оценка се базира на правото на Европейския съюз, международните стандарти за борба с корупцията и защита на човешките права, и е далеч от оптимистична.
Ето как биха изглеждали тези действия в техните очи:
1. Провал на върховенството на правото и правовата държава:
* Системно неработещи механизми: За западните наблюдатели случаят "Нотариуса" не е инцидент, а ярък пример за системен провал. Фактът, че лице с толкова явен криминален профил и публично известни връзки в съдебната система е действало безнаказано години наред, говори за нефункционираща правова държава.
* Липса на отчетност: Отсъствието на конкретни обвинения и наказания срещу магистрати, прокурори, следователи и полицаи, замесени в схемите на Нотариуса, е ключов червен флаг. Това показва липса на реална отчетност и проваля всички усилия за борба с корупцията. Западните партньори изследват докладите на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) и последващите доклади за върховенството на правото, които постоянно подчертават този проблем.
* Имитация на реформи: Българските действия често се възприемат като имитация на реформи, които не водят до реални резултати. Създаването на временни парламентарни комисии и публични изслушвания, без последващи ефективни разследвания и присъди, се разглежда като опит за имитиране на дейност, а не за истинска промяна.
2. Заплаха за сигурността и защита от корупция:
* "Държава-убежище" за организирана престъпност: От гледна точка на разузнавателните служби, ситуацията създава опасения, че България може да се превърне в убежище за организирана престъпност, която може да влияе на държавни институции. Това е пряка заплаха не само за вътрешната сигурност на България, но и за регионалната и европейската сигурност.
* Корупцията като стратегически риск: Корупцията на високи нива в съдебната система се разглежда като стратегически риск за националната сигурност и евроатлантическото сътрудничество. Тя отслабва държавата, прави я уязвима за външно влияние и подкопава доверието на партньорите.
* Неефективност на антикорупционните мерки: Фактът, че "клуб" за срещи на магистрати с лице като Нотариуса е функционирал открито и безнаказано, показва пълна неефективност на съществуващите антикорупционни институции и мерки.
3. Незачитане на човешките права и основните ценности на ЕС:
* Ерозия на основните свободи: Липсата на правна сигурност, възможността за натиск върху съдии и прокурори, и безнаказаността на корупционни схеми, директно водят до ерозия на основните права на човека – правото на справедлив процес, правото на защита, правото на сигурност и защита на личния живот.
* Двоен стандарт: Възприятието е за двоен стандарт – един за обикновените граждани, върху които се прилага законът, и друг за "силни на деня" и свързаните с тях, за които законите не важат или са изкривени. Това е в пряко противоречие с принципа за равенство пред закона, заложен в европейското право.
* Липса на зачитане на човешкия живот: Убийството на Нотариуса, последвано от липса на ясни резултати в разследването, показва шокиращо незачитане на човешкия живот и държавна неспособност (или нежелание) да защити своите граждани от престъпност. Това е изключително тревожен сигнал за западните партньори.
4. Въздействие върху международното доверие:
* Намалено доверие и инвестиции: Неспособността на България да се справи с корупцията на високи нива и да осигури правова държава директно влияе върху доверието на международните партньори и чуждестранните инвестиции. Никой не иска да инвестира в страна, където съдебната система е податлива на натиск и изнудване.
37м
* Изоставане от ЕС стандартите: Въпреки членството си в ЕС, България продължава да показва системно изоставане от европейските стандарти в областта на правосъдието и борбата с корупцията. Това води до периодични доклади и критики от страна на Европейската комисия и други европейски институции.
* Въпрос за ефективността на ЕС: За някои западни кръгове възниква въпросът за ефективността на самия ЕС в налагането на върховенството на правото сред своите членки, когато подобни феномени остават ненаказани години наред.
В обобщение, действията на българските власти по случая "Нотариуса" се възприемат от западните партньори като поредно доказателство за дълбоки и структурни проблеми с върховенството на правото, корупцията и отчетността в България. Това не е просто криминален случай, а символ на системна дисфункция, която пряко засяга доверието в България като надежден партньор в Европейския съюз и НАТО, и поставя под въпрос нейната способност да защитава собствените си граждани и европейските ценности.
38м
Хипотезата за "самостоятелния корупционер": Съдбата на Светльо
Ако някой като Светльо реши да стане "самостоятелен корупционер" в България, без да се отчита на полицията, прокуратурата или политическите партии в Народното събрание, животът му като такъв би бил изключително кратък и брутален.
В контекста на българската реалност, показана от случая "Нотариуса", подобна хипотеза е почти невъзможна. Ето защо:
Колко време ще може да изкара?
* Изключително кратко време – броени дни или максимум седмици.
Причините са няколко:
* Липса на "чадър" и протекции:
* Неконтролируема опасност: Светльо би бил неконтролируем елемент в една вече изградена и йерархизирана система на корупция. Той не би имал "гръб" от службите, прокуратурата или влиятелни политици, които да го пазят.
* Заплаха за статуквото: Неговите действия бързо биха се превърнали в заплаха за съществуващите корупционни мрежи и схеми. Всеки "купен" съдия или прокурор, който приеме пари от Светльо, би рискувал да бъде разкрит, ако той няма нужната протекция от по-високо ниво. Корумпираните магистрати не биха работили с него, защото това би било твърде рисковано.
* Липса на информация: За да купува дела и да назначава магистрати, Светльо ще се нуждае от информация отвътре – кой какъв е, кой е податлив, кой контролира кой. Без връзки на високо ниво в службите и прокуратурата, той няма как да се сдобие с нея.
* Бърза реакция на институциите (когато няма "свои"):
* Незабавен удар: Ако Светльо започне да се движи "на своя глава", да се опитва да "купува" или "урежда" дела, които засягат интересите на влиятелни групи, той бързо ще бъде засечен. Прокуратурата, ГДБОП или полицията, които по правило не са безсилни, когато нямат изрична заповед да "не пипат", биха реагирали светкавично.
* Няма да бъде толериран: Системата не толерира "самостоятелни стрелци", които не се отчитат и не са част от контролираната мрежа. Мартин Нотариуса е могъл да действа толкова дълго, защото е бил част от тази мрежа и е имал мощни покровители. Светльо няма да има такива.
Какво ще се случи с него или няма да се случи?
Светльо би имал няколко възможни сценария, и нито един от тях не е добър:
* Бърз арест и съдебно преследване:
* При първия опит да подкупи сериозен магистрат или да се намеси в "чуждо" дело, той би бил незабавно разкрит и арестуван. Системата не би позволила на един "самостоятелен" играч да нарушава установените правила и йерархии. Доказателствата срещу него бързо биха били събрани и той би бил съден по най-бързата процедура, вероятно с показателен процес, за да се демонстрира "борба с корупцията".
* Ликвидиране от други корупционни групи:
* Ако все пак успее да пробие в някаква степен и да смути нечии интереси, той би се превърнал в директна заплаха за вече съществуващи и много по-мощни корупционни мрежи. Те не биха се поколебали да го премахнат физически, ако преценят, че е твърде опасен и неконтролируем.
* Принудително "вкарване" в мрежата:
* В по-малко вероятен сценарий, ако Светльо покаже изключителен потенциал и полезност, съществуващите мрежи биха могли да се опитат да го вербуват и инкорпорират в своята структура, като го поставят под контрол. Но това пак би означавало край на неговата "самостоятелна" дейност.
Извод:
При хипотезата за "самостоятелен корупционер" като Светльо, той не би могъл да "изкара" почти никакво време. Случаят "Нотариуса" показа, че дългогодишната безнаказаност е възможна само при наличието на дълбок и всеобхватен институционален чадър и съучастие. Без такава протекция, всеки опит за "свободен" корупционен бизнес в България би бил смазан светкавично от самата система, която пази своите правила и своите играчи.
40м
Нашите герои, всеки поотделно, вече не просто се оплакват или въздишат. Те са стигнали до смразяващото прозрение, че безнаказаността на Нотариуса не е случайна, а е следствие от липсата на "чадър" за тези, които се опитват да действат извън установените корупционни мрежи. Това ново осъзнаване е обсъдено с техните приятели, далеч от България, където "правилата" са различни.
Прозрението за "Чадъра": Разговори с приятели от чужбина
Йордан (пенсионерът), вече със съсипана надежда, разговаря по телефона със Светльо в Испания, докато гледа апатично репортаж по новините за затихващия скандал с Нотариуса.
"Светльо, ти пита какво става при нас, като у вас правителство пада... Ами, знаеш ли, аз сега разбрах. Тоя, Нотариуса, не е бил просто някой си мутра. Той е бил част от нещо голямо. Не можеш просто така да купуваш съдии и прокурори, ако нямаш гръб. Ако нямаш "чадър" от някой отгоре."
Светльо отговаря замислено: "Тоест, ако някой независим се опита да направи същото, ще го смажат веднага? А оня, защото е бил с техните хора, затова е действал безнаказано толкова години?"
Йордан кима, макар че Светльо не може да го види. "Точно така! Ако един прост човек като нас, или някой Светльо, тръгне да дава пари, за да му решат проблема в съда, ще го арестуват на момента, ще го покажат по телевизията и ще го съдят показателно. Този е бил част от системата. Затова го е имало толкова дълго."
Петко (таксиметровият шофьор) пуши нервно в колата си, докато говори по телефона с Йорданка в Германия. В гласа му се усеща горчива яснота.
"Йорданке, нали ти казвах, че няма оправия. Ама сега разбрах защо. Ти викаш, в Германия щяло да падне правителство. А тук нищо. Защото Нотариуса не е бил някакъв 'самостоятелен играч', разбираш ли? Той е бил посредник. Някой го е пазел, някой му е давал информация, някой го е ползвал. Ако беше тръгнал сам да си 'купува' съдии, щеше да изкара десет дена, и после щяха да го покажат по телевизията като голям борец срещу корупцията. Нямаш ли чадър, те смазват. Ето това е нашата истина."
Йорданка е потресена: "Значи не е бил един престъпник, който се е възползвал от системата, а е бил част от нея? И затова го е имало толкова години? А сега кой печели от неговата смърт?"
Петко се изсмива сухо: "Печелят тези, които са го пазели. Защото вече няма кой да проговори. Безнаказаност, Йорданке. Това е ключът."
Ева (студентката по право) седи с Мануела във видео разговор. Лицето ѝ е бледо, а очите – изпълнени с тревога.
"Мануела, осъзнах нещо ужасно. Цялото това, което говорим за върховенство на правото и правова държава... то е невъзможно тук, защото системата е изградена така, че да не допуска самостоятелни корупционери. Нотариуса е могъл да действа, защото е имал официален чадър от хора във властта и съдебната система. Ако някой като мен, или някой обикновен адвокат, се опита да 'урежда' дела, ще го смажат веднага. Няма да изкара и седмица. Ще бъде арестуван и съден, за да покажат как се 'борят' с корупцията. А той... той е бил част от мрежата."
Мануела пребледнява: "Значи неговата безнаказаност не е била просто късмет, а гаранция от системата? И затова сега никой не е наказан, защото ще разкрият цялата йерархия?"
Ева кима бавно. "Точно така. Иначе щяха да са го прегазили още в зародиш. Ужасът е, че това е извратена истина: не можеш да бъдеш корумпиран безнаказано, ако не си под техния чадър."
Иван и Петко (младият), седейки на пейка в парка, вече не търсят хумора, а се опитват да осмислят мрачната логика.
Иван: "Разбрахте ли го? Тоя Нотариуса е бил просто изпълнител. Ако беше тръгнал сам да си 'купува' съдии, щеше да лежи в затвора за 24 часа. Нямаш ли протекция, няма как да правиш тия неща."
Петко: "Абсолютно! Нали си мислехме, че е много смел? А той просто е имал гръб. Ако беше тръгнал на своя глава, полицията и прокуратурата щяха да го арестуват още преди да си помисли за 'клуб 777'. Защото системата не допуска неконтролирани играчи."
41м
Иван: "Значи цялата работа е, че няма реална борба с корупцията, а борба за това кой да е под чадъра? А ако не си под него, те смачкват показателно."
Петко: "Точно. И сега, като убиха Нотариуса, няма кой да проговори. И никой няма да бъде наказан. И убийството ще е безнаказано, и корупцията ще е безнаказана. Просто ужас."
Всички те, непознати един на друг, достигнаха до едно и също, смразяващо прозрение: дългогодишната безнаказаност на Мартин Нотариуса не е била пропуск на системата, а внимателно охранявана привилегия, осигурена от "чадър" на най-високи нива. Всеки, който се опитвал да влезе в този "бизнес" без такава протекция, би бил бързо елиминиран. Това разбиране не просто ги отчайва, а обхваща сърцата им с ужас, защото показва, че правовата държава в България е извратена до неузнаваемост, и че безнаказаността не е изключение, а правилото, стига да си "техен" човек.
42м
Нашите герои, вече с горчиво съзнание за "извратената истина" и "държавата наобратно", четат официалното изложение за убийството на Нотариуса. Вместо успокоение, то предизвиква у тях още по-дълбоко чувство на безнадеждност и цинизъм, подхранвайки убеждението им, че системата се самозащитава, а истинската справедливост е далеч.
"Ето, нали ви казах!" – Впечатлението от официалното изявление
Място: Всеки герой е в собственото си пространство, но мислите им се сливат в общото отвращение и безверие, докато четат или чуват официалната информация.
Йордан: Смирението на стареца пред предвидимостта
Йордан, възрастният минувач, четеше текста на бавно и с поклащане на глава. Всяка дума му беше позната.
"Ето, нали ви казах!" – промърмори той на себе си. "Казва, че не бил нотариус по професия, ама работел с истински такъв. Ясно. Имал влияние, уреждал чадъри. Знаехме си го. Ама виж ти – Прокуратурата 'тъкмо е била готова да повдигне обвинение'. Ах, каква съвпадение! Точно преди да го убият. Години наред не са го пипали, а сега изведнъж – готови! Тази песен я знаем."
Той въздъхна тежко. "Двадесет и пет дела! Нито едно не стигнало до съд! Ето това е безнаказаност! Убили са го пред очите на жена му от ГДБОП. И какво? Кой е убиецът? И за това тишина. Ужасът е, че всичко е толкова предвидимо."
Петко (таксиметровият шофьор): Цинизмът на уличния наблюдател
Петко, таксиметровият шофьор, се подсмихна горчиво, докато чуваше новините по радиото.
"Хайде, пак същата плоча!" – каза той на празната седалка до себе си. "Бивш 'посредник между мафията и съдебната система'. Ето, официално си го казват. 'Тъкмо били готови да повдигнат обвинение'. Аха. А колко години спаха? Като не беше 'готов' тогава, защо не му спряха схемите? Защо го оставиха да рекетира и да купува? Защото е имал 'чадър', нали! И сега, като го няма, правят се на много загрижени."
Той поклати глава. "Жена му била от ГДБОП. Убит пред децата си. И все още нищо! Нито убиец, нито кой го е пазел отвътре. Това е цирк за пред хората, а не разследване. За да може всичко да си продължи по старому, ама без 'Нотариуса'."
Ева: Разочарованието на бъдещия юрист
Ева, студентката по право, четеше изявлението с трескавост, но всяка дума потвърждаваше най-лошите ѝ страхове.
"Силве, виж! 'Не беше нотариус по професия'. Но прякорът му идвал от дейността му с истински нотариус. Значи е бил в схемата с някой истински нотариус! Посредник между мафията и съдебната система – официално го признават. А защо тогава никой не е реагирал?!"
Тя прекара пръсти през косата си. "И това: 'Прокуратурата тъкмо е била готова да повдигне обвинение'. Това е подигравка! Години наред е действал, имало е 25 преписки, нито една не е стигнала до съд! Това не е просто бездействие, това е съучастие! И сега мълчат за убийството. Това е пълна липса на правосъдие. Като че ли е убит, за да не проговори. И никой няма да отговаря. Това е ужасяващо."
Иван: Горчивата констатация на младежа
Иван, младият мъж, четеше новината на телефона си и споделяше с приятеля си Коста през месинджър.
"Видя ли? 'Тъкмо били готови с обвинението'. Ето това е опорката! Да се оправдаят, че не са го пипали. Значи години наред са го оставили да върши престъпления, а сега 'тъкмо'!"
Коста отговаря: "И тоя, дето е бил 'посредник между мафията и съдебната система'... и ето, пак нищо конкретно. Нито един магистрат персонално не е посочен. Нито един полицай. Убит, за да мълчи, и убийството е безнаказано. Нали ти казвах – държава наобратно."
Иван затваря телефона с тежко чувство. "Да. И всичко това доказва, че няма защита от корупция. Има защита за корупцията."
Петко (младият): Присъдата на изгубената вяра
Петко (младият) се взираше в официалното изявление на екрана. Всяка дума беше пореден пирон в ковчега на вярата му в България.
"Значи така" – прошепна той. "Човекът е бил 'посредник между мафията и съдебната система'. Крал е жилища, брокерствал е влияние. Прокуратурата знаела от години, но 'тъкмо' сега била готова. И убиецът е на свобода. Защо? Защото той е знаел кой му е бил 'чадър'. И сега този 'чадър' е над убийството му."
44м
