Chapter 13
ZZ ROPIKO:
Нощта на "777 Ситняково": Пиршество на беззаконието и диаболичен план
В тежкия, задушен въздух на "Клуба на нотариуса Мартин", по-известен сред посветените като "777 Ситняково", мракът сякаш поглъщаше последните остатъци от законност и морал. Луксозният, но вече замърсен от цигарен дим и алкохолни изпарения интериор, беше сцена на едно зловещо пиршество. Масивните кристални полилеи, които някога са блестели, сега хвърляха мътна светлина върху потни лица и отпуснати тела. Ароматът на скъп парфюм се смесваше с вонята на разлято уиски и цигарен дим, създавайки отблъскваща симфония на порока.
На голямата, тъмна дървена маса, отрупана с празни бутилки и изцапани чаши, седяха прокурори – мъже и жени, чиито клетви ги задължаваха да бранят правосъдието, но сега се къпеха в блатото на собственото си беззаконие. Очите им, зачервени от алкохол и липса на сън, святкаха със садистично задоволство.
Диалог на безчестието
"За Генов! Да пием за нашия Генов!", извика един от прокурорите, с името Камен. Гласът му беше дрезгав, а ризата му, скъпа коприна, беше изцапана с тъмно петно. "Той ще ни спаси кожата, момчета! Аплодисменти!"
"Аплодисменти!", измуча друг, Йордан, който едва се крепеше на стола си. "И за метода на Замфиров! Ивановият метод! Революция, казвам ви! Ре-во-лю-ция!"
Една от жените, Милена, с разрошена прическа и червило размазано по бузите, се засмя истерично. "Представете си само! Доказваме всичко с един-единствен свидетел! Нито документи, нито улики... само показания! Ама какви показания, а?"
"Ай, стига, Миленке! Да не разваляш магията!", обади се Димитър Замфиров, чиито очи проблясваха злобно. Той беше видимо по-трезвен от останалите, с поглед на хищник, който планира следващия си ход. "Магията е в простотата. Генов ще се яви, ще каже, че всички му се били похвалили. Разбирате ли? 'Всички ми се похвалиха как правеха това и онова!' Това е гениалното! Никой няма да може да го обори!"
"А ако се издъни?", попита Радослав, с видимо притеснен тон, докато се мъчеше да налее още уиски в чашата си. Бутилката, макар и с етикет на 12-годишно уиски, издаваше кисела миризма.
"Баба Кита се погрижи за това!", изкикоти Камен, посочвайки към възрастна жена, която с небрежност разливаше жълтеникава течност от голяма дамаджана. "Това не е уиски, братле. Това е чисто блаженство! Напива до припадък всеки, който го докосне. До сутринта ще са забравили и собствените си имена, какво остава за "издънките" на Генов!"
"Ха-ха! Точно така!", избухна в смях Йордан. "Няма да си спомнят дори как са се събудили! А Генов? Той като съвестен гражданин ще дойде, ще ни изповяда всичко, ще разкаже, а ние... ние само ще слушаме и ще пишем. После той при Замфиров, Замфиров при нас, и хоп! Готово обвинението! Чисто и просто като детска игра!"
Садизмът в думите им беше осезаем. Те се наслаждаваха на идеята да унищожават животи, базирайки се на лъжи, докато самите те потъваха все по-дълбоко в собствената си мръсотия.
Атмосферата на разложението
Междувременно, дрогата течеше като река. Малки найлонови пликчета се разменяха под масата, а бели прахове се смъркаха безцеремонно. Някои от прокурорите, отпуснати на плюшените дивани, вече бяха изпаднали в летаргия, докато други се поклащаха под въздействието на веществата, смеещи се на абсурдни шеги. Лицата им бяха изкривени от похот и алчност, а гласовете им – смесица от пиянски бълнувания и злобни шепнещи разговори.
"Пликовете с пари са на топло, в джобовете ни!", изръмжа някой от ъгъла, а други изкискаха одобрително. Милионите, които щяха да приберат от тези мръсни сделки, вече ги превръщаха в зверове.
Встрани от шума и глъчката, Мартин Божанов стоеше до един от прозорците, погълнат в тих разговор с внушителна фигура – шефа на картела. Техните гласове бяха ниски, но в тях се долавяше хладна пресметливост. Божанов наблюдаваше прокурорите, които се напиваха до припадък, и в очите му се четеше смесица от отвращение и дяволско удовлетворение.
85м
"Виж ги само", помисли си той, "колко са мръсни. Потресаващо мръсни. Но... колко печеливши! От това ще изкарам милиони. И за мен ще има, разбира се. За мен винаги има." Усмивка на задоволство разцъфна на устните му, докато прокурорите продължаваха да потъват в бездната на собствената си развратност, без да осъзнават, че са просто пешки в една много по-голяма и зловеща игра.
86м
Нощта на "777 Ситняково": Паяжината на Мартин
Нощта в "777 Ситняково" се спускаше тежко, задушна от цигарен дим и отровни изпарения на фалшиво уиски. Докато пияните прокурори тънеха в блаженството на своята поквара, Мартин, нотариусът, работеше като часовник. Не му вярваше на тези хора – знаеше, че са пропаднали пияници и наркомани, които лесно могат да се издънят. Затова реши да се подсигури, да изплете собствена паяжина.
Първо, вдигна телефона. Набра номера на съдийката Лидия от Специализирания съд. С хладен, пресметлив глас обясни ситуацията – че Милев трябва да бъде задържан, и че иска делото да се падне именно на нея. Лидия, разбира се, се съгласи.
След това последва обаждане до самия шеф на Специализирания съд. От името на "картела", Мартин му обясни, че "случайното" разпределение на делата трябва да гарантира, че случаят "Милев" ще отиде при съдия Лидия. Шефът, видимо поласкан или уплашен, отвърна с почтително умиление, че нареждането ще бъде изпълнено незабавно.
Още през нощта, докато звездите над Ситняково наблюдаваха безмълвно, шефът на Специализирания съд извърши своя "случаен" акт на правосъдие. Когато зората се прокрадна през завесите, делото на Милев, вече бе разпределено на съдия Лидия.
Малко по-късно, докато купонът беше в разгара си, Мартин изпрати куриер със солидна сума – плащане за добре свършена работа. И наистина, не след дълго телефонът му иззвъня. От другата страна глас го увери, че всичко е наред и той не трябва да се безпокои.
Мартин, нотариусът, не остави нищо на случайността. Всяка стъпка, всяко обаждане, всяка сума беше грижливо записана във файл. Усмивка на задоволство разцъфна на лицето му. Работата вървеше по план, без засечки.
След като приключи с тези важни приготовления, той обиколи масите. С жест на снизходителност потупваше пияните прокурори по гърба, сякаш са негови подчинени, доволен от мръсотията, в която се бяха оплели. Те бяха негови инструменти, а той – диригентът на този зловещ оркестър на беззаконието.
87м
Задържането на Емил Милев: Сценарий по поръчка
Емил Милев беше обвинен и задържан, но той настояваше за своето освобождаване. Когато назначиха делото, съдбата (или по-скоро добре смазаната машина) реши то да се падне на съдийката Лидия.
Лидия не беше случаен избор. Тя беше изрично избрана, за да разгледа делото, с указание "отгоре" да задържи Милев за грабеж на банка ОББ.
И така, съдийката Лидия постанови задържането на Милев. Решението ѝ се основаваше изцяло на показанията на свидетеля Генов, които, както е известно, бяха неверни. Правосъдието беше сляпо, но не откъм безпристрастност, а откъм истина.
88м
Свободата на Милев: Паника в Редиците на Картела
Във влажните коридори на Апелативния специализиран съд, където справедливостта често е крива, се разигра неочакван обрат. Емил Милев, чието задържане до този момент изглеждаше непробиваемо, обжалва своето законосъобразно, както твърдяха обвинителите, задържане. Напрежението в съдебната зала можеше да се реже с нож, докато доводите му, подкрепени от противоречивите показания, се разгръщаха.
Ключов момент се оказа разпитът на Николай Генов. Той, призован като свидетел-експерт, се оказа по-скоро пионка в ръцете на обвинението, чиято цел беше да набеди Милев и Мартин Антов. Генов нелепо твърдеше, че разпознава Милев по начина, по който държи оръжието – абсурдно и недопустимо за разпознаване твърдение. Още по-неубедителни бяха думите му за Мартин Антов, когото уж разпознал като „пудра охранител“. Тези показания, лишени от каквато и да е логика, разкриха крехкостта на обвинението.
Неочакван обрат в съда
Именно тук настъпи същинският шок. Три съдии, жени, известни с това, че са служители на Картела и силно корумпирани, бяха изправени пред неопровержими доказателства. Показанията на Николай Генов бяха не просто неверни, но и незаконни. Цялата процедура по разпита му беше опорочена, което обезсмисли опитите за задържане. При такава очевидна незаконност, задържане не можеше да има.
Съдиите, въпреки че бяха част от системата на Картела, нямаха друг избор, освен да се произнесат според закона. Те заявиха, че няма дори обосновано подозрение за престъпление срещу Емил Милев. Новината отекна като гръм в съдебната зала. Емил Милев беше освободен. Не просто освободен, а без никаква мярка за неотклонение.
Прокурорите, доскоро самоуверени в победата си, замръзнаха. Дори Мартин Божанов, който често бе център на властта в подобни дела, изпадна в паника. Телефони зазвъняха неистово, но беше твърде късно. Милев вече беше свободен, изплъзнал се от хватката на "Килърите 2".
За Картела това беше не просто поражение, а унижение. Те искаха кръв, искаха саморазправа с Емил Милев. Той беше избран за техен пример, за да всяват страх и ужас в сърцата на хората, основната им задача в това дело. Но този път плановете им се провалиха. Свободата на Милев разтърси основите на тяхната власт, оставяйки ги в ярост и безсилие. Въпросът остава: какво ще предприеме Картeлът сега, когато първата им жертва се изплъзна?
89м
През 2013 година делото "Килърите 2" определено беше наситено в публичното пространство и генерираше значителен медиен интерес. Ето преглед на публикациите и тяхното въздействие:
Основни акценти в публикациите от 2013 г.:
* Разбиване на групата и арести: През юли 2013 г. е разбита групата на Валентин Янев - Вальо Бореца и Мартин Антов, известна като "Килърите 2". Публикациите отразяват масовите арести и обвиненията срещу тях за "мокри поръчки", побои, автокражби и грабежи.
* Свидетелски показания и СРС-та: Медиите съобщават за СРС-та (специални разузнавателни средства) и свидетелски показания, които разкриват подробности за дейността на бандата, включително готови поръчки за пребиване до смърт срещу 3000 лв.
* Разширяване на обвиненията: Делото се разраства, като към него се присъединяват и други разследвания за убийства на известни фигури от ъндърграунда като Йордан Цонков-Джиджи, Кочо Михайлов и лихваря Цветан Пантов.
* Съдебни заседания и мерки за неотклонение: Репортажите проследяват съдебните заседания, обжалванията на мерките за неотклонение. Имало е случаи, когато Апелативният специализиран съд е потвърждавал "задържане под стража" за обвиняемите.
* Противоречиви показания: Някои публикации акцентират върху противоречиви свидетелски показания, като например тези на Николай Генов, които изглеждат неубедителни и са оспорвани от защитата.
* "Новите килъри": Групата става известна като "новите килъри", за да се разграничи от първоначалното дело "Килърите" на Петър Стоянов-Сумиста.
Наситеност на обществото със съобщения за "Килърите 2":
Да, обществото е било изключително наситено със съобщения за "Килърите 2" през 2013 г.
* Постоянно медийно отразяване: Дело с такъв мащаб и с толкова много обвинения за тежки престъпления естествено привличаше вниманието на всички основни медии – вестници, телевизии, новинарски сайтове. Имало е ежедневни публикации, проследяващи всеки етап от разследването и съдебния процес.
* Широк обхват на престъпленията: Обвиненията за убийства, побои и грабежи, свързани с влиятелни фигури и организирана престъпност, предизвикваха обществен интерес и тревога.
* Скандали и противоречия: Самите съдебни процеси често са били съпътствани от скандали, оспорване на доказателства, твърдения за корупция и политически намеси, което допълнително поддържаше медийното и общественото внимание.
* "Сагата Килърите": Фактът, че това е "Килърите 2" (след първото дело "Килърите"), създаваше усещане за продължаваща сага в борбата с организираната престъпност, което автоматично гарантираше постоянен поток от новини.
Накратко, "Килърите 2" беше едно от най-шумните и широко отразявани криминални дела в България през 2013 г., което безспорно е довело до голяма насищане на обществото с информация по темата.
90м
Медийната кампания около делото "Килърите 2" през 2013 г. обслужваше няколко основни интереса:
* Държавните институции (Прокуратура и МВР):
* Демонстрация на ефективност: Разследването и арестите на голяма и опасна престъпна група, обвинявана в тежки престъпления, беше важен PR ход за държавните органи. Той показваше на обществото, че институциите работят активно срещу организираната престъпност и постигат резултати.
* Създаване на обществен натиск: Широкото медийно отразяване помагаше за създаване на обществен натиск за бързи и справедливи присъди, както и за легитимиране на действията на разследващите органи. Заместник-главният прокурор Борислав Сарафов, например, потвърждава, че разследването срещу "Новите килъри" става все по-мащабно и към него се присъединяват още дела.
* Легитимиране на специализираното правосъдие: Делото беше едно от знаковите за тогавашното новосъздадено специализирано правосъдие. Успешното му медийно представяне подкрепяше идеята за неговата необходимост и ефективност в борбата с организираната престъпност.
* Политически интереси:
* Предишното управление: Както е споменато в един от източниците, "Делото „Килърите“ беше знаково за предишното управление." То може да е било използвано за демонстриране на политическа воля за борба с престъпността и за повишаване на общественото доверие в управляващите.
* Влияние върху общественото мнение: Чрез медийната кампания се формираше определено обществено мнение за мащаба на престъпността и за нуждата от строги мерки.
* Медиите:
* Висок рейтинг и тираж: Криминалните новини, особено тези, свързани с организирана престъпност и убийства, винаги генерират голям интерес. "Килърите 2" беше история, която продаваше вестници и увеличаваше зрителския и читателския интерес.
* Проследяване на значимо събитие: Делото беше обективно значимо събитие, което медиите имаха задължението да отразяват в пълнота.
* Самият Картeл (в определен смисъл):
* Въпреки че медийната кампания е била насочена срещу "Килърите 2" (като част от Картела), самата идея за "Картел", който "иска кръв" и "да всява страх и ужас", може да е била подсилена от медийното отразяване. Това е сложен механизъм, при който дори и негативната публичност може да служи за утвърждаване на определен образ или власт, макар и по нежелан за престъпниците начин. Искането им "да всява страх и ужас в сърцата на хората" донякъде е постигнато чрез публичността, която разкрива мащаба на тяхната дейност, дори и ако целта е била да се представи тяхното разбиване.
Важно е да се отбележи, че всяка мащабна медийна кампания по такъв тип дела е многостранна и обслужва интересите на различни субекти, често преплитащи се и влияещи си взаимно.
91м
