Chapter 2
ZZ ROPIKO:
Провал на адвоката
Имитатор на правна помощ
Заглавие на книгата
Провалът на адвокатите – съучастие чрез бездействие
Провалът на адвокатите в защитата на Емил Милев по делото за грабеж срещу пострадалия Огнян Божилов представлява не просто професионална некомпетентност, а тежко морално и правно изстъпление. Това не е обикновена грешка или незнание, а съзнателно, целенасочено и подло предателство спрямо правата на защитавания – чрез злоупотреба с професионални и процесуални правомощия.
Адвокатите не просто не изпълняват задълженията си – те действат срещу интересите на обвиняемия. Вместо да защитават Емил Милев от незаконни действия в хода на досъдебното и съдебното производство, те умишлено неглижират както фактическата, така и правната страна на казуса. Създават условия за:
незаконно повдигане на обвинение срещу Емил Милев;
поддържане на това обвинение въз основа на фалшиви показания и набеждаване;
приключване на досъдебното производство въпреки липсата на законови основания;
предявяване на материалите по делото на Милев в нарушение на процесуалните гаранции;
изготвяне на обвинителен акт при липса на реална престъпна дейност;
предаване на Милев на съд по незаконен начин.
Адвокатът е призван да бъде щит срещу всякаква форма на произвол и злоупотреба. В случая с Емил Милев обаче адвокатите – включително Стойко Върбанов, Борислав Мутафчийски и Зарина Дакова – не просто не изпълняват тази роля. Те, съзнателно или чрез престъпна небрежност, се договарят и съдействат за юридическото и моралното „унищожение“ на Емил Милев. Те не предприемат никакви реални действия за:
своевременна и ефективна правна защита;
установяване на липсата на доказателства;
разкриване на очевидните нарушения на закона;
спиране на процеса срещу клиента им.
Техният отказ от защита е в дълбоко противоречие с моралната същност на адвокатската професия и представлява съучастие чрез бездействие в едно от най-тежките нарушения на правото – произволното и незаконно лишаване от свобода на човек.
1т
Провалът на адвокатите – съучастие чрез бездействие, и въпроса е защо го правят и защо трябва да правят тия безобразия
Провалът на защитниците на Емил Милев по делото за грабеж, в който за пострадал е обявен Огнян Божилов, не може да бъде квалифициран като обикновена адвокатска небрежност. Това е пример за съзнателно, умишлено и систематично бездействие, което води до драстично нарушаване на основни права, гарантирани от Конституцията на Република България, Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).
I. Фактически примери за съзнателно бездействие на адвокатите
1. Липса на възражение срещу очевидно недопустими доказателства
При провеждане на досъдебното производство срещу Емил Милев е използвано грубо манипулирано и самоинкриминиращо се “свидетелско показание” на Николай Генов, за което не е било направено дори елементарно възражение от страна на защитата. Става въпрос за показания, дадени от очевидно заинтересовано лице, без каквато и да е подкрепа от обективни доказателства. Адвокатите не оспорват нито достоверността, нито допустимостта на тези показания, въпреки че в досъдебните материали отсъства съдебно-медицинска експертиза, веществени доказателства или какъвто и да е пряк елемент на инкриминираща връзка с Емил Милев.
2. Необжалване на постановление за привличане като обвиняем
Когато Емил Милев е привлечен като обвиняем по прокурорска преписка № 431/2013 г., нито един от ангажираните адвокати (включително Стойко Върбанов, Борислав Мутафчийски и Зарина Дакова) не подава жалба срещу това процесуално действие, въпреки че в постановлението липсва конкретика по отношение на времето, мястото и начина на извършване на престъплението.
3. Безмълвие при предявяване на материалите по делото
На етапа на предявяване на материалите по делото, адвокатите не правят нито едно искане за събиране на допълнителни доказателства, не посочват противоречия, не изискват очни ставки или проверка на алиби, въпреки че в самото досъдебно производство са налице сериозни несъответствия във времевата линия и показанията на свидетелите.
4. Приемане на обвинителен акт без каквато и да е защита на фактите
Обвинителният акт срещу Емил Милев е изготвен в пълно противоречие с обвинението, повдигнато при привличането му като обвиняем. Въпреки това защитниците не правят възражение за несъответствие между обвинението и доказателствата, не искат връщане на делото на прокуратурата, не оспорват липсата на индивидуализирана фактология – основно изискване по чл. 246, ал. 2 НПК.
5. Неосигуряване на ефективна защита в съдебна фаза
.
II. Правен анализ на нарушенията
1. Нарушение на чл. 6, §1 и §3, буква “с” от ЕКПЧ – право на ефективна защита
Европейският съд по правата на човека последователно приема, че правото на ефективна защита включва не само формалното присъствие на адвокат, а реалното участие в защитата на клиента (дела Artico v. Italy, Czekalla v. Portugal). В случая с Милев адвокатите не изпълняват елементарните си задължения, което лишава обвиняемия от всякаква реална защита.
2. Нарушение на чл. 246 и чл. 248 НПК – задължителни изисквания към обвинителния акт
Обвинителният акт срещу Милев е изготвен в противоречие с чл. 246, ал. 2 от НПК – липсват конкретни данни за престъплението. Адвокатите не реагират и не искат връщане на акта по реда на чл. 249, ал. 3 НПК.
3. Престъпно бездействие от страна на адвокатите
Когато адвокат съзнателно не изпълнява задълженията си по защита и по този начин улеснява незаконното привличане и осъждане на лице, това може да се разглежда като престъпление по служба или съдействие за набеждаване. Подобна правна отговорност следва да се изследва и чрез сезиране на адвокатския съвет и прокуратурата.
4. Нарушение на адвокатската клетва и Етичния кодекс на адвоката
Според чл. 11 от Етичния кодекс на българските адвокати, адвокатът е длъжен да защитава правата и законните интереси на клиента си независимо от лични убеждения или външен натиск. В случая с Емил Милев е видно тотално предателство на този принцип.
2т
ZZ R
Развивам ситуацията от юридическа и правна страна по следния начин, с акцент върху три ключови аспекта: 1) лъжесвидетелстването на Николай Генов, 2) същественото противоречие с показанията на пострадалия Огнян Божилов, и 3) тежката адвокатска небрежност или злоупотреба с права, изразена в бездействие по защитата.
I. Юридическа оценка на показанията на Николай Генов
1.1. Фактическа обстановка
На 18 декември 2013 г. Николай Цветков Генов дава показания пред съдия, в които твърди, че:
> „Емил Милев – Крокодила – заплаши с автомата служителя на инкасовата фирма…“
Тези показания преписват на Емил Милев активно участие в нападението над пострадалия Божилов, с пряко насочване на автоматично оръжие, и формират основата на обвинението.
1.2. Очевидното противоречие
Същевременно, непосредствено след инцидента, на 12 март 2010 г., самият Огнян Божилов, като пострадал, е дал показания пред полицията, в които:
Не разпознава Емил Милев.
Не описва лице, отговарящо на външния вид на Милев.
Не твърди да е бил заплашван от човек с автомат.
Изрично казва, че първоначално е нападнат от лице с пистолет (вероятно „Макаров“), което в последствие е подпомогнато от двама други – единият с пушка-помпа, другият с картечен пистолет.
➡️ Тези първични и спонтанни показания на пострадалия, дадени непосредствено след събитието, се считат за най-достоверни по НПК (чл. 123 НПК) и не съдържат никакво описание или действия, които могат да се припишат на Милев.
II. Правна стойност на противоречията и задължението за проверка от съда
Според чл. 107, ал. 2 НПК, съдът е длъжен служебно да провери достоверността на показанията, особено когато има съществени противоречия между свидетели и пострадалия. В случая:
Свидетелят Генов твърди, че Милев е заплашвал Божилов с автомат.
Пострадалият Божилов не споменава Милев, не описва автомат, и не потвърждава действията, приписвани на Милев.
➡️ Тези противоречия са съществени и при добросъвестно правоприлагане следва да доведат до недопустимост на показанията на Генов, като недостоверни и тенденциозни (чл. 117, ал. 2 НПК).
III. Юридическа отговорност на защитата – адвокатска небрежност и злоупотреба
3.1. Съществено процесуално нарушение
Адвокатите по делото – Стойко Бърборски, Зарина Дакова и Борислав Мутафчийски:
Не оспорват писмено или устно достоверността на показанията на Николай Генов;
Не изискват проверка на съответствието им с първичните показания на пострадалия;
Не предлагат анализ или довод, че показанията на Генов са лъжливи, а пострадалият не описва Емил Милев.
➡️ Това представлява нарушение на основното задължение на защитата по чл. 91, ал. 1 и 2 НПК – да защитава интересите на подсъдимия, включително като оспорва неверни, уличаващи доказателства.
IV. Какво би следвало да бъде направено от адвокатите
Ако защитата действа добросъвестно и компетентно, при тази фактическа и правна ситуация е следвало:
1. Да поискат експертна проверка на показанията:
Да настояват за проверка на достоверността на показанията на Генов спрямо тези на Божилов.
Да посочат, че Генов уличава Милев в несъществуващо престъпление, което пострадалият изобщо не потвърждава.
2. Да подадат възражение и искане за отвод:
Да поискат изключване на показанията на Генов като лъжливи или дадени с интерес за лична изгода, което ги прави юридически несъстоятелни (чл. 117, ал. 2 НПК).
3. Да искат прекратяване на наказателното производство по това обвинение:
Като се основават на липса на доказателства, тъй като основното обвинение за заплаха с автомат не се потвърждава от нито едно първично или обективно доказателство, освен единствено от противоречив и компрометиран свидетел.
V. Заключение
Съществува драстично процесуално нарушение, което:
Компрометира правото на защита;
Нарушава принципа на справедлив процес (чл. 6 ЕКПЧ);
Води до съществена грешка в доказателствения анализ, тъй като лъжливи показания се възприемат без проверка и възражения.
3т
Най-тежкото – защитата не изпълнява основната си функция. Без да реагират, адвокатите де факто потвърждават лъжливото обвинение, като не го оспорват, унищожавайки ефективността на защитата, което може да се квалифицира като дисциплинарно нарушение и/или злоупотреба с професионални права.
Ето пълно правно и фактическо изложение за ужасните последици за Емил Милев, произтичащи от използването на лъжесвидетелстване, незаконно обвинение и пълна адвокатска пасивност, разгледано в три части:
I. Фактическа обстановка
1.1. Централно обвинение – изградено върху лъжа
Обвинението срещу Емил Милев се гради изцяло върху показанията на свидетеля Николай Генов, който твърди, че Милев е:
Участник в тежко въоръжено нападение,
Лично насочил автомат срещу инкасо служителя Огнян Божилов,
Направил това с цел да извърши грабеж.
Тези показания не се потвърждават от основния потърпевш Божилов, който:
Не разпознава Милев;
Не споменава автомат;
Не твърди, че е бил заплашван от лице, отговарящо на описанието на Милев.
➡️ Това означава, че свидетелят Генов лъже, а обвинението почива на фалшиво свидетелство, което по НПК следва да бъде изключено от доказателствения материал.
1.2. Пасивност на адвокатите
Нито един от защитниците – Стойко Бърборски, Зарина Дакова, Борислав Мутафчийски – не оспорва показанията на Генов, въпреки че:
Съществува ясно и лесно установимо противоречие;
Това противоречие е от съществено значение за доказване на вината;
Съдът приема лъжливото свидетелство за вярно, именно заради липсата на възражение от защитата.
II. Правен анализ
2.1. Нарушение на правото на защита
Според чл. 91, ал. 2 от НПК, защитникът е длъжен да използва всички позволени от закона средства и способи, за да защити правата и законните интереси на обвиняемия.
➡️ Когато адвокатите не оспорват лъжливо свидетелство, не изискват проверка на достоверността и не поддържат писмени или устни възражения, те не само нарушават професионалното си задължение, но фактически улесняват произволното осъждане на своя клиент.
2.2. Нищожност на обвинението
Обвинение, основано изцяло на лъжливи свидетелски показания, противоречащи на обективните доказателства, и непотвърдено от пострадалото лице, е юридически несъстоятелно.
➡️ Продължаването на това обвинение от прокуратурата, след като:
свидетелството е компрометирано;
защитата не го е оспорила;
съществуват очевидни противоречия;
е проява на произвол, забранен от чл. 5, §1 и чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека.
2.3. Адвокатска небрежност и злоупотреба
Без действия от страна на защитата, Емил Милев де факто остава без адвокатска защита, въпреки че има защитници по делото. Това представлява:
Системно неизпълнение на задължения по НПК и ЗА (Закона за адвокатурата);
Фактическа злоупотреба с професионални права – адвокатите се явяват по делото, но не упражняват защита.
III. Последици за Емил Милев
3.1. Правни последици
Продължаващо наказателно преследване на основание на фалшиво обвинение;
Лишаване от ефективна защита, въпреки наличието на защитници;
Невъзможност да се отхвърли обвинението, тъй като единственият свидетел, на когото се гради, не е оспорен от защитата.
➡️ Това създава илюзия за законност, при положение че в действителност липсва валиден доказателствен материал.
3.2. Лични, морални и социални последици
Лишаване от свобода в продължение на години, без справедливо доказване на вина;
Унижение, страдание и разрушен живот, вследствие на несправедливо обвинение;
Емоционално и морално унищожение, породено от факта, че собствените му защитници не са изпълнили нито едно свое основно задължение.
3.3. Правна невъзможност за възстановяване на справедливостта
Без активна защита в съдебния процес, всички последващи опити (жалби, касации, ЗОДОВ, ЕСПЧ) се основават на повреден процес, в който:
Основната фактология е била оставена неоспорена;
Съдът е имал „свобода“ да приеме лъжата като истина;
Целият процес е опорочен в корените си, още от първата инстанция.
Заключение
4т
Поведението на защитниците на Емил Милев, в съчетание с лъжливите показания на Николай Генов, представлява:
Правен произвол от страна на държавното обвинение;
Формална, но не реална защита, от страна на адвокатите;
Дълбока и непоправима вреда за личността, свободата и честта на Емил Милев.
➡️ Това е не само правен скандал, а доказателство за пълен срив на принципите на справедливия процес, които са фундамент на всяка правова държава.
5т


![Fated to My Ex- Best Friend [Moving to Galatea]](https://cdn-gcs.inkitt.com/vertical_storycovers/ipad_49edb1dbf9a28b50b9c4d68d8598359b.jpg?width=1920&quality=75)






