Chapter 13
ZZ ROPIKO:
Историята на един предаден човек
Представете си, че ви обвиняват в тежко престъпление – въоръжен грабеж. Нямате вина. Не сте били на мястото. Дори пострадалият човек не ви посочва. Не казва, че сте го заплашвали. Не споменава оръжие. Не ви разпознава. Но въпреки това, един друг човек – Николай Генов – застава пред разследващите органи и казва: „Емил Милев го направи“.
Няма доказателства. Има само думи. Думи, които се сблъскват челно с истината.
Пострадалият Божилов казва: „Не съм виждал Емил, не съм бил заплашван от него, не е насочвал оръжие срещу мен.“
Генов обаче твърди обратното: „Емил го направи – с автомат.“
Двама свидетели – едни думи срещу други. Но Божилов е жертвата. А Генов? Генов е осъждан многократно, получил облекчения от прокуратурата в замяна на сътрудничество. Свидетелствата му трябва да бъдат проверени, поставени под съмнение. Така изисква законът. Така повелява справедливостта.
Но се случва нещо ужасяващо: адвокатите на Емил мълчат.
Те не казват на разследващите, нито пред съда:
– „Това твърдение противоречи на показанията на самия пострадал.“
– „Няма никакви доказателства, които да подкрепят тези твърдения.“
– „Това е набеждаване, лъжесвидетелстване. Не може въз основа на това да се изготви обвинителен акт.“
Но те не казват нищо.
Не пишат възражения. Не подават писмени становища. Не поставят нито един въпрос, който да извади истината наяве. Те просто седят и гледат.
И тогава прокуратурата изготвя обвинителен акт.
Обвинението се поддържа в съдебната зала.
Цялото обвинение срещу Емил Милев – по отношение на това конкретно деяние – се крепи на едно лъжливо свидетелство.
И никой от защитата не го оспорва.
А сега си представете...
Че сте този човек – Емил Милев.
Има обвинение срещу вас, изградено от лъжа.
Адвокатите ви не ви защитават.
Разследването не търси истината.
Съдът приема лъжата за факт, защото никой от защитата не я е посочил като такава.
Най-страшното не е, че ви лъжат. А че онези, които трябва да ви защитят, не го правят
Какво е предателство?
Предателството понякога не е нож в гърба. Понякога е мълчание, когато трябва да извикаш.
Понякога е мързел, маскиран като „професионално мнение“.
Понякога е празна скамейка, където трябва да стои защитник.
Какво трябваше да стане?
Трябваше адвокатът да скочи. Да се бори. Да каже:
– „Обвинението се гради на свидетел, който лъже.“
– „Тези твърдения се разминават с думите на самия пострадал.“
– „Настояваме прокуратурата да прекрати това обвинение, тъй като няма обективна основа.“
Но не го направи.
И така, една лъжа стана основа за обвинение.
Един невинен човек бе поставен в положението на обвиняем за престъпление, което не е извършил.
И едно дете остана без баща.
Истината понякога е проста
Не прокурорът първи повдига обвинение. Първо го допуска мълчащият адвокат.
6т
ФАЛШИВИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА ГЕНОВ СРЕЩУ ИСТИНСКИТЕ ПОКАЗАНИЯ НА ПОСТРАДАЛИЯ ОГНЯН БОЖИЛОВ
На 18 декември 2013 г. свидетелят Николай Цветков Генов дава пред съдия показания, в които твърди следното:
> „Емил Милев – Крокодила – заплаши с автомата служителя на инкасовата фирма, аз му дръпнах чантата, чувала, който описах, а Лаци и Еди нападнаха служителя и му сложиха белезниците.“
Въпреки категоричния тон, тези показания са напълно лъжливи и недобросъвестни. Те са несъстоятелни, самоуличаващи и директно противоречат на показанията на самия пострадал, Огнян Божилов, дадени непосредствено след извършване на престъплението, на 12 март 2010 г., в хода на досъдебното производство.
Показанията на Огнян Божилов гласят следното:
> „Бях нападнат първоначално от едно лице, което беше на видима възраст от около 30 години, висок около метър и осемдесет сантиметра, пълен, според мен около 110-120 килограма, мисля че с обло лице и къса коса. В един момент лицето извади пистолет, мисля „Макаров“. Като се приближи, изкрещя към мен: „Давай парите, гадино!“. В този момент аз се опитах да му избия пистолета, който беше насочен към мен, и се сборичкахме. Той дърпаше торбата, аз не я пусках. В този момент се появиха двама, единият въоръжен с пушка-помпа, а другият с картечен пистолет.
Двамата изкрещяха: „Падай на земята и давай парите!“. И тези двамата бяха с маски на лицето, като първият, като бяха насочили оръжията си срещу мен. Аз се подчиних и паднах по лице на земята върху снега. Те взеха торбата с парите и изкрещяха да им дам пистолета, който държах на кобур на кръста. Аз им го дадох. След като го взеха, този първият, който ме беше нападнал, ме риташе по тялото, както бях на земята...“
Съпоставка и правен анализ:
Божилов описва трима нападатели, единият от които (първоначалният нападател) е силно пълен, около 110-120 кг, с обло лице, а не с характерната физика на Емил Милев.
Според Божилов, нападението е извършено от първо едно лице с пистолет „Макаров“, а след това се появяват двама други, въоръжени с пушка-помпа и картечен пистолет, всички с маски – което изключва възможността за разпознаване.
Няма нито дума в показанията на пострадалия за „Калашников“, за Емил Милев, за дръпване на чувал от Николай Генов, или за слагане на белезници от трети лица.
Няма никакви индикации за участие на Емил Милев в каквото и да е от описаните действия.
Следователно, показанията на Николай Цветков Генов не просто са неверни, а директно противоречат на най-важния и единствен непосредствен свидетел – самия пострадал Божилов, разпитан веднага след инцидента, когато спомените му са пресни и достоверни.
Правна и процесуална оценка:
Показанията на Генов са:
самопротиворечиви (той твърди участие в престъпление, но с несъществуващи лица и факти);
несъответстващи с доказателствения материал – включително балистични експертизи, огледи на местопроизшествие, и най-вече показанията на пострадалия Божилов;
съставляващи лъжесвидетелстване по смисъла на чл. 290 НК, при това използвано за набеждаване по чл. 286 НК – особено опасно деяние, когато е използвано срещу лице, което не е участвало в инкриминираните действия.
Заключение:
Показанията на Николай Генов са съчинени, а използването им от прокуратурата и съда за осъждане на Емил Милев представлява злоупотреба с процеса и форма на произвол. Безкритичното им приемане, въпреки противоположните и логически издържани показания на Огнян Божилов, разкрива не само фактическа, но и правна нищожност на обвинителната теза.
7т
Бездействието и злоупотребата с право на адвокатите — драма в сянка
Когато истината е ясно изложена, а фактите говорят едно, а съдът и прокуратурата се опират на лъжи и фалшиви свидетелства, именно адвокатът трябва да бъде стожерът, който защитава клиента си, анализира внимателно доказателствата и не допуска произвола. Но в случая с Емил Милев, това не се случва.
Адвокатите, които са назначени да защитават Милев, имат в ръцете си ключови доказателства — показанията на пострадалия Огнян Божилов, които категорично опровергават фалшивите твърдения на Генов. Вместо да използват тези факти, за да обори незаконното обвинение, адвокатите избират да мълчат. Те не подават възражения, не искат повторно разпитване, не представят контрадоказателства, не атакуват основата на обвинението — лъжесвидетелстването.
Това е бездействие, което носи тежка правна и човешка вина.
Злоупотреба с право и пренебрежение към задълженията
От една страна, адвокатите злоупотребяват с доверието на своя клиент. Те са длъжни по професия и етика да използват всяко възможно средство за защита, да анализират внимателно материалите и да реагират адекватно, когато срещат явна неправда. Но те го игнорират — не заради липса на знания или опит, а защото не полагат необходимите грижи, не проявяват професионална отговорност.
От друга страна, това мълчание и пасивност, особено когато е съзнателно, се превръщат в инструмент за закрепване на неправомерното обвинение. По този начин адвокатите, вместо да защитават своя клиент, по същество допринасят за неговото погубване — чрез бездействие създават условия за реализиране на произволна съдебна присъда.
Последствията и вредите за Емил Милев
Безразличието на защитниците носи много тежки и трайни последици за Милев:
Психическа травма и отчаяние — усещането, че хората, на които си поверил своя живот и свобода, не се борят за теб, те оставят беззащитен срещу безмилостна система.
Загуба на законни права — липсата на адекватна защита означава, че нито едно възражение, нито едно доказателство за невиновност не са разгледани, а това води до неправомерна присъда и продължаващо лишаване от свобода.
Икономически и социални щети — години в затвора по погрешни обвинения означават загуба на работа, доходи, семейни връзки и социален статус.
Увреждане на репутацията и общественото доверие — произволното обвинение и осъждане, подкрепено от мълчанието на адвокатите, оставя траен отпечатък върху името и достойнството на Милев.
Изолация и безпомощност — когато защитата не действа, лицето остава сам на произвола на системата, а това нанася и физически, и морални щети.
Впечатлението на Емил Милев — дълбоко разочарование
За мен, като външен наблюдател и засегнат пряко от тази драма, е ужасяващо и потресаващо да видя как адвокатите, всеки поотделно, проявяват толкова безотговорност и пренебрежение към своя професионален дълг. Те не само не защитават човешките права на своя клиент, а косвено участват в неговото погубване — да бъдеш обвинен, осъден и лишен от свобода без реална защита е не просто несправедливост, а акт на системен тормоз.
Това е загуба на вярата в правото, загуба на доверие в системата и трагедия за всеки, който осъзнава колко лесно може да бъде потъпкано правосъдието, ако онези, които трябва да го бранят, се откажат от своята мисия.
8т
Бездействието на адвокатите по делото №646/2015 г. и нарушаването на правото на защита на Емил Милев
Делото, произтичащо от прокурорска преписка №431/2013 г. на Специализираната прокуратура, достига съда с обвинителен акт, изготвен въз основа на лъжливите и неверни свидетелски показания на Николай Генов. Този обвинителен акт е внесен в Специализирания наказателен съд като дело №646/2015 г.
В този ключов момент адвокатите на Емил Милев — Стойко Бърборски, Борислав Мутафчийски и Зарина Дакова — имат неотменимото задължение да защитават правата на своя клиент. Те са длъжни да идентифицират и да повдигнат съществените въпроси, които могат да опровергаят обвиненията, и по-специално да атакуват валидността и достоверността на обвинителния акт, изготвен на база лъжесвидетелстването на Генов.
Въпреки това, както в досъдебното производство, така и в съдебната фаза адвокатите проявяват пълно безобразие и бездействие, като не повдигат пред съда нито един от тези ключови въпроси:
Те не оспорват факта, че обвинителният акт е базиран на изцяло неверни и противоречащи на истината свидетелски показания.
Те не искат проверка или анализ на противоречията между показанията на Генов и тези на пострадалия Огнян Божилов.
Те не защитават правото на Милев да бъде разследван и съден само въз основа на достоверни доказателства.
Те не използват законните си възможности да поискат отмяна на обвинителния акт или прекратяване на делото поради очевидни процесуални нарушения.
Това бездействие е не просто професионално неизпълнение — то представлява системно нарушаване на правото на защита на Емил Милев, което създава предпоставки за произволно и незаконно съдебно преследване.
Правото на защита е едно от основните човешки права, гарантирано от Конституцията и международните договори, ратифицирани от България. Когато адвокатите не защитават това право поради некомпетентност, безотговорност или умишлено бездействие, те директно допринасят за увреждането на живота, свободата и достойнството на своя клиент.
В случая на Емил Милев това безобразно поведение на адвокатите означава, че:
Той е останал без реална и ефективна защита срещу неверни обвинения.
Против него се е провело съдебно производство, в което основните факти са били подменени и изкривени, а той не е получил възможност да се защити адекватно.
Той е изложен на тежки последствия, включително произволно лишаване от свобода, заради бездействието на хора, които са били длъжни да го защитават.
Такова отношение е не само безотговорно, но и погубващо за справедливостта и доверието в правосъдната система.
9т
Юридически анализ на бездействието на адвокатите в делото №646/2015 г. и нарушаване на правото на защита на Емил Милев
При разглеждането на делото, произтичащо от прокурорска преписка №431/2013 г. на Специализираната прокуратура, се установява, че обвинителният акт е изготвен на база лъжливи свидетелски показания, предоставени от Николай Генов. Това е констатирано чрез сравнение с показанията на пострадалия Огнян Божилов, които са съществено различни и опровергават тези на Генов.
Въпреки тези факти, адвокатите на Емил Милев — Стойко Бърборски, Борислав Мутафчийски и Зарина Дакова — не повдигат пред съда съществени възражения, не искат проверка на валидността на обвинителния акт и не предприемат необходимите правни действия за защита на своя клиент.
Това бездействие представлява грубо нарушение на основни принципи на правото на защита и справедлив процес, гарантирани на национално и международно ниво.
Препратки към законови норми и международни стандарти:
1. Член 6 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) — Право на справедлив съдебен процес:
Член 6 гарантира правото на всяко лице на справедлив и публичен съдебен процес, включително правото на защита и правото да бъде изслушано по справедлив начин.
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в редица свои решения подчертава, че неадекватната или неефективна правна помощ може да представлява нарушение на член 6 (например, Del Sol v. Франция, №46800/99).
2. Хартата на основните права на Европейския съюз, член 47 — Право на ефективна защита и справедлив съдебен процес:
Гарантира достъп до правна защита и адекватна защита на правата.
Подчертава необходимостта от професионална и задълбочена защита от страна на правния представител.
3. Международен пакт за граждански и политически права (МПГПП), член 14 — Право на справедлив процес:
В член 14(3)(b) се гарантира правото на обвиняемия да има ефективна защита, включително правото на помощ от защитник по негов избор.
Комитетът по правата на човека на ООН в своите решения многократно е посочвал, че неадекватната правна помощ нарушава това право (например, Views по делото Mukong v. Камерун, Communication No. 458/1991).
Практика на Европейския съд по правата на човека и Комитета по правата на човека:
Del Sol v. Франция (№46800/99) — Съдът признава, че липсата на ефективна защита от адвокат може да доведе до нарушение на член 6 от ЕКПЧ, дори ако формално са спазени процедурите.
Powell and Raymond v. Великобритания (№9310/81) — Съдът уточнява, че защитата не бива да бъде само формална, а ефективна и задълбочена, включително задължението на адвоката да повдигне съществени процесуални въпроси.
Mukong v. Камерун, Views на Комитета по правата на човека, Communication No. 458/1991 — Неадекватната правна помощ се счита за нарушение на правото на справедлив процес по член 14(3)(b) от МПГПП.
Заключение:
В случая на Емил Милев, адвокатите му проявяват груба небрежност и бездействие, като не повдигат съществени възражения срещу обвинителния акт, основан на лъжесвидетелстване. Това действие е в противоречие с гарантираните му права по член 6 от ЕКПЧ, член 47 от Хартата на ЕС и член 14 от МПГПП.
Това бездействие от страна на адвокатите води до реално лишаване на Емил Милев от ефективна правна защита, с всички произтичащи от това тежки последици: неправомерно съдебно преследване, произволно обвинение и лишаване от свобода по обвинения, които не са надлежно доказани.
Настоящият случай илюстрира злоупотреба с право на защита и професионална небрежност, която има за резултат сериозни нарушения на човешките права и правосъдие, и за която следва да бъде потърсена отговорност по съответните законови и професионални стандарти.
10т
