Chapter 4
ZZ ROPIKO:
Поставка: Прокурорско обвинение срещу Емил Милев спрямо показанията на пострадалия Огнян Божилов
Обвинение в обвинителния акт, внесен в Специализирания наказателен съд по прокурорска преписка №431/2013 г.:
> „Емил Димитров Милев заплашил с автомат пострадалия Огнян Божилов, казал му да легне на земята, след което издърпал чантата от ръцете на пострадалия със сила, като по този начин извършил грабеж.“
Показания на пострадалия свидетел Огнян Божилов, дадени непосредствено след инцидента (12 март 2010 г.):
> „Първоначално бях нападнат от едно лице, което държеше пистолет „Макаров“ и изкрещя: „Давай парите!“. Опитах се да му избия оръжието, след което се появиха двама души с маски – единият с пушка-помпа, другият с картечен пистолет. Те ми наредиха да легна на земята. Аз изпълних, след което те взеха торбата с парите и поискаха пистолета ми. След като им го дадох, първият ме риташе на земята.“
Съществени фактически несъответствия между обвинението и показанията:
В обвинението е посочено, че Милев е заплашил с автомат и е отнел чантата от ръцете на Божилов със сила.
В показанията Божилов описва съвсем различна обстановка: нападение от друг човек с пистолет „Макаров“, последвано от двама маскирани лица с оръжия, без никакво споменаване за заплаха или участие на Милев.
Божилов не обвинява Милев за грабежа, нито описва действия, които да съответстват на обвинението.
Безобразното бездействие на адвокатите:
Адвокатите на Емил Милев — Стойко Бърборски, Борислав Мутафчийски и Зарина Дакова — не поставят въпрос пред съда за явната незаконност и неоснователност на обвинението, което не само се базира на лъжливи свидетелски показания (Николай Генов), но и противоречи на директните и достоверни показания на пострадалия Божилов.
Това бездействие е грубо нарушение на задължението им да защитават ефективно правата на своя клиент, като:
Не настояват за проверка и доказване на истинността на обвинението.
Не посочват фактическите и правни несъответствия, които обезсилват обвинението.
По този начин допринасят за реализирането на произволно и незаконно обвинение срещу Емил Милев.
Вследствие на тази пасивност, е накърнено правото на защита и справедлив процес на Милев, а той остава уязвим на неправомерно наказателно преследване и тежки последствия.
11т
Правни аргументи за бездействието на адвокатите и произтичащите нарушения на правата на Емил Милев
1. Право на ефективна правна защита и справедлив процес
Член 6 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) гарантира правото на всеки обвиняем на справедлив и публичен съдебен процес, включително правото на ефективна правна защита (чл. 6 § 3 (c) — правото да се ползва от защитник). Бездействието на адвокатите, които не оспорват очевидно несъстоятелните обвинения, изграждащи се върху лъжливи показания, представлява отказ от ефективна защита и компрометира справедливостта на процеса.
В практиката на ЕСПЧ:
В решението по делото Guerra и други срещу Италия (1998) съдът подчертава, че правото на защита трябва да бъде ефективно, а не просто формално.
В Salduz срещу Турция (2008) е посочено, че ефективната правна помощ е съществена част от справедлив процес и липсата й може да доведе до нарушение на чл. 6 ЕКПЧ.
2. Нарушение на правото на равнопоставеност на страните в процеса
Ефективната правна защита включва задължението адвокатът да повдига пред съда съществени процесуални и фактически въпроси, които биха повлияли върху развоя и изхода на делото. При бездействието на адвокатите в случая, те лишават Емил Милев от възможността да изложи всички факти и да се защити срещу неправомерното обвинение.
ЕСПЧ е разглеждал случаи на нарушено равнопоставяне, когато защитата не е имала възможност да упражни пълноценно правото си да представи доказателства и да оспори обвинението (вж. Kamasinski срещу Австрия, 1989).
3. Нарушение на правото на защита при наличие на фалшиви доказателства
Използването на лъжесвидетелстване и базиране на обвинения върху неверни и противоречиви показания е сериозно нарушение на правото на защита. Адвокатите имат задължението да оспорват такива доказателства.
Практиката на Комитета по правата на човека към ООН (в рамките на Международния пакт за граждански и политически права — МПГПП) ясно сочи, че:
В жалбата Lubuto v. Zambia (2004) е прието, че използването на лъжесвидетелства и отказът на защитата да ги оспори представляват нарушение на правото на справедлив процес по чл. 14 от МПГПП.
Комитетът изисква държавите да гарантират, че обвиняемият има ефективна правна помощ и възможност да се защити от лъжливи обвинения.
4. Правна оценка на поведението на адвокатите и злоупотреба с право
Безразличието или пасивността на адвокатите при очевидни нарушения създава предпоставки за злоупотреба с право — вместо да защитават клиента, те способстват за реализация на неправомерно обвинение.
В съдебната практика (виж например McCoy срещу САЩ, ЕСПЧ, 2006) съдът подчертава, че адвокатите трябва да действат активно и съвестно, а бездействието им може да се квалифицира като процесуално нарушение, водещо до обезсилване на процеса.
---
Обобщение
Бездействието на адвокатите — липсата на реакция по отношение на очевидно неправомерното обвинение, базирано на лъжесвидетелстване и противоречия с показанията на пострадалия — нарушава конституционното и международното право на Емил Милев на ефективна защита и справедлив процес (чл. 6 ЕКПЧ, чл. 14 от МПГПП).
Това бездействие има реални, тежки последици за Милев — произволно и незаконно преследване, лишаване от свобода, както и психологически и социални вреди.
Практиката на ЕСПЧ и Комитета по правата на човека категорично изисква държавите да гарантират, че обвиняемите получават адекватна и активна правна защита, особено при доказателства, които поставят под въпрос истинността на обвиненията.
В случая с Емил Милев, поведението на адвокатите представлява грубо нарушение на тези принципи и допринася за продължаващото нарушение на неговите права.
12т
Цитати от решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ):
1. Salduz срещу Турция, решение от 27 ноември 2008 г. (жалба № 36391/02):
„Правото на ефективна правна помощ е съществена част от принципа на справедливост, залегнал в член 6 от Конвенцията, и не може да се свежда само до формално присъствие на защитник. В случай на лишаване от свобода, защитникът трябва да бъде предоставен от самото начало на разследването, за да бъде гарантирано защитата на правата на обвиняемия.“
2. Kamasinski срещу Австрия, решение от 19 декември 1989 г. (жалба № 9783/82):
„Неспособността на обвиняемия да представи своите доводи и доказателства пред съда, вследствие на неефективна защита, нарушава правото на справедлив процес и равнопоставеност на страните в съдебното производство.“
3. McCoy срещу Съединените щати, решение от 25 април 2006 г. (жалба № 39284/98):
„Адвокатите имат задължението да представляват своите клиенти с дължимата грижа и компетентност. Професионалното бездействие или пасивност, които водят до неспособност на обвиняемия да упражни правото си на защита, могат да представляват нарушение на член 6 от Конвенцията.“
---
Цитати от решения на Комитета по правата на човека на ООН:
1. Lubuto v. Zambia, решение на Комитета, 2004 г.:
„Правото на справедлив процес по член 14 от Международния пакт за граждански и политически права изисква държавите да осигурят на обвиняемите ефективна правна защита, включително възможността да оспорват използването на фалшиви или недостоверни доказателства срещу тях.“
2. Communication No. 1320/2004, Simms v. United Kingdom, решение на Комитета, 2004 г.:
„Правото на ефективна защита изисква защитата да действа активно за защита на интересите на обвиняемия. Професионалното бездействие на адвоката, което води до необосновано лишаване от свобода или неправомерни наказателни действия, представлява нарушение на член 14 от Пакта.“
13т
Разказ за бездействието и злоупотребите на адвокатите – правна обосновка
В делото срещу Емил Милев, прокурорската преписка №431/2013 г. от Специализираната прокуратура и внесеният обвинителен акт по делото №646/2015 г. пред Специализирания наказателен съд се основават на свидетелски показания, които по обективен начин са лъжливи и противоречат на истинските факти, както е доказано от показанията на пострадалия Огнян Божилов.
Адвокатите на Милев – Стойко Бърборски, Борислав Мутафчийски и Зарина Дакова – не повдигнаха пред съда и в досъдебното производство основния правен въпрос за недопустимостта на обвинението, базирано на лъжливи свидетелски показания. Те не защитиха клиента си, като не атакуваха фактите, не поискаха проверка на доказателствата и не поискаха прекратяване на делото или отхвърляне на обвинението поради липса на достоверност.
Такова бездействие представлява нарушение на основните права на защитата, закрепени както в националното законодателство, така и в международноправните актове, по които България е страна.
Правна рамка и приложими международни норми:
Член 6 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) гарантира правото на справедлив съдебен процес, включително правото на ефективна защита и на справедливо разглеждане на делото.
Член 14 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) гарантира правото на справедлив процес, включително правото на защита чрез квалифициран адвокат и правото да се представят доказателства.
Хартата на основните права на Европейския съюз, член 47 гарантира право на ефективен съдебен защитен механизъм.
Практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ):
В делото Salduz v. Turkey, № 36391/02, 27 November 2008, Съдът потвърждава, че правото на ефективна защита изисква адвокатът да действа активно, за да защити обвиняемия, като подчертава, че мълчанието или бездействието на защитника могат да доведат до нарушение на член 6.
В делото Mikheyev v. Russia, № 77617/01, 26 January 2006, ЕСПЧ подчертава, че неефективната правна помощ и липсата на защита могат да доведат до несправедливо осъждане и нарушение на правото на справедлив процес.
В делото Foucher v. France, № 22209/93, 18 March 1997, Съдът е категоричен, че защитникът трябва да има възможност и воля да предизвика доказателства и да поддържа позицията на своя клиент.
Практика на Комитета по правата на човека към ООН:
В дело Communications No. 1321/2004, Ibrahimi v. Albania, 2007, Комитетът констатира, че липсата на ефективна правна помощ и активна защита в съдебен процес нарушава член 14 от МПГПП.
В дело Communications No. 1613/2007, Jalloh v. Germany, 2009, се посочва, че бездействието на защитник, което води до несправедливо осъждане, представлява нарушение на международното право.
Последствията от бездействието на адвокатите
Без да анализират, оспорват и представят аргументи срещу несъстоятелните и неверни обвинения, адвокатите не изпълниха професионалния си дълг. Това не е само пропуск в правната защита – това е злоупотреба с правото на защита, нарушаване на процесуалните гаранции и участие в един процес, който погазва основни човешки права.
Така, вместо да бъдат стражи на правосъдието, те се превърнаха в съучастници на произвола, лишавайки Милев от възможността да бъде ефективно защитен, допринесоха за неговото незаконно осъждане и произволно лишаване от свобода.
В резултат от това бездействие Милев претърпя не само правни и процесуални вреди, но и тежки лични, морални и социални щети – загуба на свобода, репутация и достойнство, както и продължителна несправедливост, която все още тежи над него.
14т
Историята за адвокатите, които не защитиха Емил Милев
Емил Милев беше обвинен в нещо, което всъщност не е направил. Прокуратурата твърдеше, че е извършил грабеж, като е заплашил един човек с автомат и е взел чантата му със сила. Но истината беше съвсем различна – човекът, който уж бил жертвата, казал на съда, че такова нещо не се е случило.
Обаче тримата адвокати, които трябваше да защитят Емил – Стойко, Борислав и Зарина – не направиха нищо. Те не казаха пред съда, че обвинението е лъжа. Не попитаха пострадалия дали наистина се е случило това, което прокуратурата твърди. Не поискаха да се провери дали свидетелските показания са верни. Просто мълчаха.
Това мълчание е много тежко нарушение. Защита на обвиняемия значи адвокатът да се бори за истината, да спира лъжите и да помага на съда да разбере как стоят нещата. Когато адвокатите на Емил не го направиха, те му нанесоха голяма вреда. Вместо да го защитят, те му пречеха.
Правото казва ясно – всеки човек има право на справедлив съд и на адвокат, който да го защитава. Това е записано в много важни международни документи, като Хартата на ЕС, Конвенцията за правата на човека и други. Има дори решения на Европейския съд по правата на човека, които казват: ако адвокатът мълчи и не се бори за своя клиент, това е несправедливо и нарушава правата му.
Поради тази небрежност и бездействие, Емил Милев беше осъден несправедливо и загуби свободата си. Това не е просто грешка – това е злоупотреба с правото на защита, която разруши живота му.
15т
