Chapter 1
SOS
Емил Милев: Един Човек, Отвлечен от беззаконието в България
( и осмисляне на абсурда.
"Стоя тук... ден след ден, година след година. И всяка секунда от този престой е противозаконна.
Не просто несправедлива, а противозаконна.
Аз съм произволно лишен от свобода. Защо? Защото съм осъден за деяния, за които нито съм бил обвинен, нито съм бил даден на съд. И никой няма право да ме осъжда и да ме задържа по тоя начин.
Прокуратурата, през 2015-а, внася обвинителен акт. Ясен. Конкретен. За грабеж от 2010 година. Аз съм обвинен, че съм намерил кола, превозил съм хора, че съм започнал грабежа със заплаха с автомат 'Калашников' срещу Божилов, че съм му изтръгнал чантата, и че после съм избягал с другите. Това е. Това е обвинението. По него ме съдиха.
И какво се случи? Специализираният съд ме оправда през 2018-а. Оправда ме за този грабеж. Това трябваше да е краят. Трябваше да съм свободен.
Но прокуратурата обжалва. И тук започна истинският фарс, истинското безумие. Апелативният специализиран съд – дело №102/2018 година – и Върховният касационен съд – дело №1018/2019 година – ме осъдиха. Но не за това, за което бях обвинен.
Те ме осъдиха, че някой си Николай Цветков Генов, неотразено в обвинението лице, бил заплашил Божилов с пистолет, сбил се, ударил го с пистолет по главата и лично отнел чантата с парите. Защо ме осъждат за това? Генов не е предмет на делото! Аз не съм обвинен за това!
Осъдиха ме, че съм извършвал някаква 'охранителна дейност', докато този същият Генов вършел грабежа. Осъдиха ме, че съм заплашвал с 'Калашников' някой си Костадин Костадинов, който също не е бил част от обвинението. Аз не съм обвинен за това деяние! Нямам предявено обвинение срещу мен за това!
Осъдиха ме, че аз съм заплашвал Божилов с автомат 'Калашников' и съм му отнел пистолет 'Байкал'. Но за отнемането на пистолета беше обвинен Павлов, не аз! Аз нямам обвинение за това!
Осъдиха ме, че Павлов и Лазаров заплашили Божилов с пистолети, и че Генов му отнел парите. Пак аз не съм обвинен за това! Това не е предмет на делото!
Осъдиха ме, че някой си Димитър Георгиев Георгиев, отново неотразено в обвинението лице, бил намерил краден автомобил и превозил Генов и мен до грабежа. И този Георгиев, съдът си измисля, че съществува в делото. Защо съдът се произнася за лице, което не е обвинено?
И накрая, осъдиха ме, че съм бил превозен от Георгиев заедно с Генов до жилището на някаква си Елена Тодорова Лазарова, където сме си поделили парите. Нямам обвинение за ходене в жилището на Лазарова с тези хора! Това е извън предмета на делото, очертан с обвинителен акт!
Обвинителният акт завършва с описание как след грабежа ние с Лазаров, Павлов и четвърти неизвестен избягахме с кола. Точка! Това е, за което бях съден.
Разбирате ли? В наказателния процес държавата, чрез прокуратурата, внася обвинителен акт. Този акт е като карта. Той очертава пътя на делото. Казва за какво точно си обвинен. Съдът е длъжен да следва тази карта. Той няма право да се отклонява, да измисля нови пътища, нови факти, нови обвинения. Всички действия на съда са ограничени от рамките на обвинителния акт.
Когато съдиите излизат извън тази рамка, когато се произнасят по неща, за които не си обвинен, това не е правосъдие. Това не е съдопроизводствена дейност. Те нямат абсолютно никакви правомощия да правят това. Тези обвинения срещу мен – всичките тези нови точки – нито фактически, нито юридически не са били повдигнати в наказателното производство. Затова осъждането ми е процесуално недопустимо.
Дело №102/2018 година на Апелативен специализиран съд и дело №1018/2019 година на Върховен касационен съд не са решили делото според правилата. Те не са се произнесли дали съм извършил престъпленията, за които съм обвинен в обвинителния акт – тези от точка 1 до 4 в първоначалния ми списък. Делото е висящо! Няма решение дали съм направил това, за което съм даден на съд.
Вместо да решат съществения въпрос, те ме осъждат по измислени от тях нови фактически положения.
Аз съм жертва на посегателства. Аз съм произволно и противозаконно лишен от свобода чрез това осъждане по непредявено обвинение. Това не е правосъдие. Това е държавно отвличане. Държавата ме държи в затвора за нещо, за което никога не съм бил обвинен и никога не съм имал шанс да се защитя.
И докато съм тук, в този затвор, аз съм изтезаван дългогодишно чрез това незаконно лишаване от свобода, чрез унизителните условия, за които вече говорих.
Това безумие трябва да спре. Моля ви, разберете. Аз съм само един човек, но моят случай е огледало на това, което се случва. Аз съм отвлечен от държавата си и изтезаван в собствения си затвор. Това не е просто нарушение на закона. Това е разрушаване на човешкия живот. И аз крещя отчаяно за помощ."
4з









